В царството на самотата
В невидимата крепост на сърцето ти
отдавна не царува любовта.
Одрипавели чувства, в паяжини вплетени,
търкаля вятърът във своята игра.
Студената корона от главата си
не сваляш даже и в съня -
единствена за теб остана тя
в мъгливата земя на самотата ти.
Пред огледалото на гордостта
заставаш често с царските одежди
и гледаш във кълбо от стъклени надежди
как бавно си отива младостта.
В комфорт, изплетен от златисти нишки,
под пурпурната мантия, сърцето ти
безкръвно отброява дните,
защото ничий поданик е времето.
От блясъка на материалното си заслепен -
не виждат по-далеч сега очите ти.
А там, във тялото, душата в плен
съшива себе си от дрипите...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
