Jun 28, 2007, 12:14 PM

В царството на самотата 

  Poetry
570 0 7

В невидимата крепост на сърцето ти

отдавна не царува любовта.

Одрипавели чувства, в паяжини вплетени,

търкаля вятърът във своята игра.

Студената корона от главата си

не сваляш даже и в съня -

единствена за теб остана тя

в мъгливата земя на самотата ти.

Пред огледалото на гордостта

заставаш често с царските одежди

и гледаш във кълбо от стъклени надежди

как бавно си отива младостта.

В комфорт, изплетен от златисти нишки,

под пурпурната мантия, сърцето ти

безкръвно отброява дните,

защото ничий поданик е времето.

От блясъка на материалното си заслепен -

не виждат по-далеч сега очите ти.

А там, във тялото, душата в плен

съшива себе си от дрипите...

© Инна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??