27 июн. 2022 г., 07:34

В час

1.5K 6 9

 

На последния чин съм – от края,

ти на чина на първия ред,

аз те гледам и тайно мечтая,

от любовната мъка обзет.

 

С нетърпение чаках урока  –

на сърцето ми звездния миг.

И отронвам въздишка дълбока,

съзерцавайки твоя мил лик!

 

Със пламтяща жилетка лилава

и с красивото нежно лице, 

ти с чаровна усмивка пленяваш,

полудялото мое сърце!

             *  *   *

Ако можех пред теб да разкрия

радостта си от Божия дар,

може би щях срама да изтрия...

и да съм до сега със другар!

 

24 ч. 6 март 2015

ред. 23:12  ч., 26 юни 2022

 

Една несподелена любов, белязала целия ми живот, 

споделена с Нея две години  преди да си замине от този живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Майче, за прочита на този стих и поставянето му в "любими" . Тогава бях на годините на, които си ти сега. Обичах много, силно това момиче, но нямах смелост да му призная обичта си. Изгубих сън и спокойствие и накрая се разболях! 2 месеца преди края на учебната година напуснах, по болест и се явих само на писмен изпит. В сайта има още няколко стиха посветени на Нея! Спокойна вечер ти желая!
  • Благодаря ти, Мария, за посещението и за коментара! От сърце ти желая здраве и творчески успехи! Хубав ден!
  • Харесах! Чист и светъл стих! Чувството обич! И спомен!
  • Благодаря на Теодора, Димитрина и Младен за прочита и добавката в "любими"
    На всички – здраве, щастие и успехи!
  • Благодаря, Иван. Наистина Господ събира сродни души!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...