В час
На последния чин съм – от края,
ти на чина на първия ред,
аз те гледам и тайно мечтая,
от любовната мъка обзет.
С нетърпение чаках урока –
на сърцето ми звездния миг.
И отронвам въздишка дълбока,
съзерцавайки твоя мил лик!
Със пламтяща жилетка лилава
и с красивото нежно лице,
ти с чаровна усмивка пленяваш,
полудялото мое сърце!
* * *
Ако можех пред теб да разкрия
радостта си от Божия дар,
може би щях срама да изтрия...
и да съм до сега със другар!
24 ч. 6 март 2015
ред. 23:12 ч., 26 юни 2022
Една несподелена любов, белязала целия ми живот,
споделена с Нея две години преди да си замине от този живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
