Jun 27, 2022, 7:34 AM

В час

1.5K 6 9

 

На последния чин съм – от края,

ти на чина на първия ред,

аз те гледам и тайно мечтая,

от любовната мъка обзет.

 

С нетърпение чаках урока  –

на сърцето ми звездния миг.

И отронвам въздишка дълбока,

съзерцавайки твоя мил лик!

 

Със пламтяща жилетка лилава

и с красивото нежно лице, 

ти с чаровна усмивка пленяваш,

полудялото мое сърце!

             *  *   *

Ако можех пред теб да разкрия

радостта си от Божия дар,

може би щях срама да изтрия...

и да съм до сега със другар!

 

24 ч. 6 март 2015

ред. 23:12  ч., 26 юни 2022

 

Една несподелена любов, белязала целия ми живот, 

споделена с Нея две години  преди да си замине от този живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Майче, за прочита на този стих и поставянето му в "любими" . Тогава бях на годините на, които си ти сега. Обичах много, силно това момиче, но нямах смелост да му призная обичта си. Изгубих сън и спокойствие и накрая се разболях! 2 месеца преди края на учебната година напуснах, по болест и се явих само на писмен изпит. В сайта има още няколко стиха посветени на Нея! Спокойна вечер ти желая!
  • Благодаря ти, Мария, за посещението и за коментара! От сърце ти желая здраве и творчески успехи! Хубав ден!
  • Харесах! Чист и светъл стих! Чувството обич! И спомен!
  • Благодаря на Теодора, Димитрина и Младен за прочита и добавката в "любими"
    На всички – здраве, щастие и успехи!
  • Благодаря, Иван. Наистина Господ събира сродни души!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...