10 дек. 2009 г., 21:10

В диалог със себе си

641 0 4

Часът на истината.
Осъзнаваш свойта подлост.
О, не, не беше подлост –
само хитрост.
Ти искаше да те обичат много.
Това те караше да се извиваш.
Това и бе причината да страдаш,
но силата си пак от там почерпи.
С блестяща точност промени нещата.
Накъса истината на фрагменти
и взе един от тях – "Това ми стига
- си каза – да се справя със проблема."
Обаче – не. Светът ти го показа.
Не можеш с хитрост обич да си вземеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...