Часът на истината.
Осъзнаваш свойта подлост.
О, не, не беше подлост –
само хитрост.
Ти искаше да те обичат много.
Това те караше да се извиваш.
Това и бе причината да страдаш,
но силата си пак от там почерпи.
С блестяща точност промени нещата.
Накъса истината на фрагменти
и взе един от тях – "Това ми стига
- си каза – да се справя със проблема."
Обаче – не. Светът ти го показа.
Не можеш с хитрост обич да си вземеш.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
