В джоба ми единствено печал

3 мар. 2011 г., 14:52

Поэзия

848 1 4

По–лесно е да коленичиш, пред това

очи във взора утрешен да впериш...

Раздай любов, за гладния храна...

а ти скъперник - къташ и трепериш...

Широко отвори сърце, запей,

макар и песента ти да е глуха,

подобно откриватели копней...

и смело като тях пристъпвай тука.

Наивно, само в хорските дела

намираш своя бряг и вдъхновение.

И сякаш непосилна синева

повличаш на гърба си две съмнения:

едното е дали си много дал

или си недостатъчно получил...

Човекът, Бога ми, направен е от кал -

какво от него чакаш да се случи?!

Скъпернико, кръвта ни е една

и под един небесен диск живеем с тебе.

По–лесно е да коленичиш, пред това

очи във взора утрешен да впериш...

И аз те кътам, сякаш ожаднял

в пустинята оазис е намерил,

но в джоба ми единствено печал

след моите усмивки ще намериш...