В джоба ми единствено печал
По–лесно е да коленичиш, пред това
очи във взора утрешен да впериш...
Раздай любов, за гладния храна...
а ти скъперник - къташ и трепериш...
Широко отвори сърце, запей,
макар и песента ти да е глуха,
подобно откриватели копней...
и смело като тях пристъпвай тука.
Наивно, само в хорските дела
намираш своя бряг и вдъхновение.
И сякаш непосилна синева
повличаш на гърба си две съмнения:
едното е дали си много дал
или си недостатъчно получил...
Човекът, Бога ми, направен е от кал -
какво от него чакаш да се случи?!
Скъпернико, кръвта ни е една
и под един небесен диск живеем с тебе.
По–лесно е да коленичиш, пред това
очи във взора утрешен да впериш...
И аз те кътам, сякаш ожаднял
в пустинята оазис е намерил,
но в джоба ми единствено печал
след моите усмивки ще намериш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Илиева Все права защищены
