29 мая 2020 г., 10:47

В долината Пролетта е дошла

785 0 0

Весело поточе в долината

гони своите води,

на камъните беловласи челата

мие под старите върби.

              

Над него облачета бели,

в лазурната, небесна шир,

оглеждат пухкави къдели

в огледалото на синия вир.

                  

Шарен щъркел, с клюн червен,

крачи по зелената ливада,

търси жаби из мочурливия герен

да ги хапне със наслада.

             

Слънцето, показало си рано

лъчи над близката горичка,

гледа весело, засмяно,

зайче как хрупа тревичка.

              

По шарения килим на цветята,

дошла с птичия полет,

за радост на всички в долината

пристъпва веселата Пролет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...