Весело поточе в долината

гони своите води,

на камъните беловласи челата

мие под старите върби.

Над него облачета бели,

в лазурната, небесна шир,

оглеждат пухкави къдели

в огледалото на синия вир.

Шарен щъркел, с клюн червен,

крачи по зелената ливада,

търси жаби из мочурливия герен

да ги хапне със наслада.

Слънцето, показало си рано

лъчи над близката горичка,

гледа весело, засмяно,

зайче как хрупа тревичка.

По шарения килим на цветята,

дошла с птичия полет,

за радост на всички в долината

пристъпва веселата Пролет.