В друг свят...
Отскоро имам вяло вдъхновение.
Луната хич не ме интересува.
Вълкът във мен е с овче поведение
Смирена е стихийната ми лудост.
И пулсът ми е равен. Апатично.
Сърцето ми тупти. Да не скучае.
Умирал съм от много драматичност.
Дали ми се живее, пък... не зная.
Подреждам се. Не искам да ти преча.
Умея да дописвам всички липси.
Износих любовта на мойте плещи.
И ти си, като тъжна моя приказка.
Забравяй ме. Не бързай! Постепенно.
Светът сега за нас е нелогичен.
Във друг, когато няма да сме тленни,
възможно ще е пак да се обичаме...
Стихопат.
Danny Diester
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
