20 нояб. 2008 г., 21:25

В другия свят

567 0 3
В другия свят


Понякога искаш да заспиш,
ей така, за да си починеш.
Така случайно, но се случва
някой лош сън да те измъчва.

А ти искаш да се събудиш,
но не успяваш и се чудиш
защо затворен си в този капан,
с шипове остри той е застлан?

И бодеш се на всеки един,
а рана няма, но си син.
Ходиш и лазиш, но не спираш,
от тръни цветове събираш.

Наоколо е черно-бяло,
всичко лошо се е събрало.
Шарени - само цветовете
на тръните - красиво цвете.

Сякаш рози растат от тях...
като че ли това е грях.
А греха е много красив,
като уханието див.

Цветовете света покриват
и сивотата убиват.
Будя се с усмивка една
родена от неизвестността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...