Nov 20, 2008, 9:25 PM

В другия свят

  Poetry
565 0 3
В другия свят


Понякога искаш да заспиш,
ей така, за да си починеш.
Така случайно, но се случва
някой лош сън да те измъчва.

А ти искаш да се събудиш,
но не успяваш и се чудиш
защо затворен си в този капан,
с шипове остри той е застлан?

И бодеш се на всеки един,
а рана няма, но си син.
Ходиш и лазиш, но не спираш,
от тръни цветове събираш.

Наоколо е черно-бяло,
всичко лошо се е събрало.
Шарени - само цветовете
на тръните - красиво цвете.

Сякаш рози растат от тях...
като че ли това е грях.
А греха е много красив,
като уханието див.

Цветовете света покриват
и сивотата убиват.
Будя се с усмивка една
родена от неизвестността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...