5 мар. 2009 г., 15:12

В друго време

816 0 12


Раздялата, тя трябваше да ни се случи,

не се пресякохме във подходящ момент.

Вселени ни деляха и няколко въздишки -

ураган преминал в празния ни ден.

 

Ти бе далечен, истински, неузнаваем…

В ръцете ти намирах пристан и мечта,

но краденият миг е толкова нетраен,

когато двама го споделят в тишина.

 

Раздялата, тя трябваше да ни се случи,

както случват се и хиляди неща.

Остава спомен, че можеше да се получи,

но в друго време с други правила.

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...