5.03.2009 г., 15:12

В друго време

820 0 12


Раздялата, тя трябваше да ни се случи,

не се пресякохме във подходящ момент.

Вселени ни деляха и няколко въздишки -

ураган преминал в празния ни ден.

 

Ти бе далечен, истински, неузнаваем…

В ръцете ти намирах пристан и мечта,

но краденият миг е толкова нетраен,

когато двама го споделят в тишина.

 

Раздялата, тя трябваше да ни се случи,

както случват се и хиляди неща.

Остава спомен, че можеше да се получи,

но в друго време с други правила.

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...