5.03.2009 г., 15:12

В друго време

819 0 12


Раздялата, тя трябваше да ни се случи,

не се пресякохме във подходящ момент.

Вселени ни деляха и няколко въздишки -

ураган преминал в празния ни ден.

 

Ти бе далечен, истински, неузнаваем…

В ръцете ти намирах пристан и мечта,

но краденият миг е толкова нетраен,

когато двама го споделят в тишина.

 

Раздялата, тя трябваше да ни се случи,

както случват се и хиляди неща.

Остава спомен, че можеше да се получи,

но в друго време с други правила.

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...