Раздялата, тя трябваше да ни се случи,
не се пресякохме във подходящ момент.
Вселени ни деляха и няколко въздишки -
ураган преминал в празния ни ден.
Ти бе далечен, истински, неузнаваем…
В ръцете ти намирах пристан и мечта,
но краденият миг е толкова нетраен,
когато двама го споделят в тишина.
Раздялата, тя трябваше да ни се случи,
както случват се и хиляди неща.
Остава спомен, че можеше да се получи,
но в друго време с други правила.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
