Ти си моята нежна пролет.
Аз съм твоето жарко лято.
Заедно ще бъдам златна есен.
Задружни пеем своята зимна песен,
която ще ни сгрее през студена нощ
защото в душите ни е непобедимо лято.
Седим пред топлата камина
с любовен дъх вечна обич има.
Градим заедно дом, уют, топлина
и красотата на семейната среда.
В постелята заедно ще се стоплим,
за да не замръзнем в зимната нощ.
И укротени сега чакаме с надежда,
за да изчезне в миг зимната завеса .
Давайки си упование, сила и мощ,
че единни двама заедно ще бродим
и ще преборим сурова, люта зима,
а в душите ни е неповторимо лято
и юлски горещници вечно ще ги има.
С кротка неуловимост ще се изпълним
и по-силни задружни напред издържим.
Затова ти си моята нежна пролет,
а аз съм твоето жарко лято.
Заедно сме завинаги златна есен
и задружни пеем своята зимна песен,
която ни сгрява през студена нощ
защото в душите ни е непобедимо лято -
прогонваме студената, люта зима,
за да цари в душите ни вечно лято.
© Виктория Милчева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Беше посред зима, когато най-после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято »