9 мая 2017 г., 10:21

В дъгата на Нирвана

595 2 17

 

Аз съм изгрева на твоя бряг,
с лъчи пречистени целувам те игриво.
И с обръча на огнената си зора,
събуждам багрите ти живи.

 

И всеки цвят е капчица роса, 
невинна глътка влюбена омая,
с която ме отпиваш с мъничко тъга, 
защото те боля във тишината.

 

Но вечер, в копринените длани на нощта,
открадвам тишината ти боляща.
И я приспивам с цветна топлина,
за кратък миг, в дъгата на Нирвана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...