9.05.2017 г., 10:21

В дъгата на Нирвана

589 2 17

 

Аз съм изгрева на твоя бряг,
с лъчи пречистени целувам те игриво.
И с обръча на огнената си зора,
събуждам багрите ти живи.

 

И всеки цвят е капчица роса, 
невинна глътка влюбена омая,
с която ме отпиваш с мъничко тъга, 
защото те боля във тишината.

 

Но вечер, в копринените длани на нощта,
открадвам тишината ти боляща.
И я приспивам с цветна топлина,
за кратък миг, в дъгата на Нирвана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...