Аз съм изгрева на твоя бряг,
с лъчи пречистени целувам те игриво.
И с обръча на огнената си зора,
събуждам багрите ти живи.
И всеки цвят е капчица роса,
невинна глътка влюбена омая,
с която ме отпиваш с мъничко тъга,
защото те боля във тишината.
Но вечер, в копринените длани на нощта,
открадвам тишината ти боляща.
И я приспивам с цветна топлина,
за кратък миг, в дъгата на Нирвана.
© Дочка Г All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
