В дълбочината на зимата

3 дек. 2016 г., 20:52

Поэзия » Другая

321 2 3

Утрото е стих с много имена
и накланя везните към чудо.
В стъклата на мансардите се смеят
зрънцата светлина за птици.

Пораснаха оградите от чувства.
Надничат през ключалката на думи.
Възкликва огледалото във локвите
от стъпките на нежна суета.

Любов пищи в ушите на комините.
Димът е само романтична дреха
на нашата свещена голота.
А сенките ни - белег по стената.

Почти разбрани, носим многоточия
от хилядите смърти на годините,
които подминават лудостта ни
и ни повтарят с всеки жив сезон.

Светлината не обича посвещения,
а аз и ти сме лек за ранените корени.
Аз, която събирам душата си
от твоите добри намерения!