9 июл. 2012 г., 11:56

В едно изречение

1.5K 0 16

Понеже нямам думи за наричане,

остава ми единствено да сричам

минутите, изтекли без обичане,

и с всяка сричка - тебе да изричам,

намерил се - без тебе да се губя,

изгубил се - във теб да се намирам,

разлюбил те - пак в тебе да се влюбя,

отрекъл те - пак тебе да избирам,

намразил те - до болка да обичам

пак теб, с теб всяка болка да лекувам

и да болея, докато те сричам

в минутите, в които съществувам,

присъствам, просто някак си ме има,

а всъщност хем ме има, хем ме няма

в познат живот със непознато име -

самотна лодка, а море - за двама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Засегабезиме Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....