9 июл. 2012 г., 11:56

В едно изречение

1.5K 0 16

Понеже нямам думи за наричане,

остава ми единствено да сричам

минутите, изтекли без обичане,

и с всяка сричка - тебе да изричам,

намерил се - без тебе да се губя,

изгубил се - във теб да се намирам,

разлюбил те - пак в тебе да се влюбя,

отрекъл те - пак тебе да избирам,

намразил те - до болка да обичам

пак теб, с теб всяка болка да лекувам

и да болея, докато те сричам

в минутите, в които съществувам,

присъствам, просто някак си ме има,

а всъщност хем ме има, хем ме няма

в познат живот със непознато име -

самотна лодка, а море - за двама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Засегабезиме Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...