В едно изречение
Понеже нямам думи за наричане,
остава ми единствено да сричам
минутите, изтекли без обичане,
и с всяка сричка - тебе да изричам,
намерил се - без тебе да се губя,
изгубил се - във теб да се намирам,
разлюбил те - пак в тебе да се влюбя,
отрекъл те - пак тебе да избирам,
намразил те - до болка да обичам
пак теб, с теб всяка болка да лекувам
и да болея, докато те сричам
в минутите, в които съществувам,
присъствам, просто някак си ме има,
а всъщност хем ме има, хем ме няма
в познат живот със непознато име -
самотна лодка, а море - за двама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Засегабезиме Всички права запазени
