15 окт. 2017 г., 12:59

В едно Небе ще заживея

706 3 8

В едно Небе ще заживея

Напук на цялата сезонност –
Лятото оказа се през Есента.
Макар оловната дъждовност

сушина не търся – аз валя!

Измислям си потоци
. И реки!
И в тях на капки се изливам
знаейки, че моят бряг си Ти
ще те достигна, и помилвам.

На брега кога застанеш сам,
и жаден поглед устремяваш
в омарата на хоризонта, знам
в капка ще ме разпознаваш

дихание на пръски, тананика,
и къдри се във танц пенлив
вълнá щастлива ще извикам,
достигнала любимия си риф!

И напук на всичките морета

Капчица във Тебе ще се влея.
Погребана под тонове небета
Звезда - в едно Небе ще заживея.

И обратното на онзи кръговрат
Океанът в Капка ще се влее…
Ще бъдеш винаги във моя свят
огън ще гори, но няма да изтлее!

Рен
и

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...