В едно Небе ще заживея
В едно Небе ще заживея
Напук на цялата сезонност –
Лятото оказа се през Есента.
Макар оловната дъждовност –
сушина не търся – аз валя!
Измислям си потоци. И реки!
И в тях на капки се изливам –
знаейки, че моят бряг си Ти –
ще те достигна, и помилвам.
На брега кога застанеш сам,
и жаден поглед устремяваш –
в омарата на хоризонта, знам –
в капка ще ме разпознаваш –
дихание на пръски, тананика,
и къдри се във танц пенлив –
вълнá – щастлива ще извикам,
достигнала любимия си риф!
И напук на всичките морета –
Капчица – във Тебе ще се влея.
Погребана под тонове небета –
Звезда - в едно Небе ще заживея.
И обратното на онзи кръговрат –
Океанът в Капка ще се влее…
Ще бъдеш винаги във моя свят –
огън ще гори, но няма да изтлее!
Рени
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
