В главата моя – малка сцена,
на нея сто поети рецитират.
С пердета плътно затъмнена,
едва-едва надеждите прозират.
В главата моя – камерен концерт,
без струни плачат две цигулки.
Насядали ги слушат, без куверт,
добрите мисли – неродени булки.
В главата ми гърми сюита,
тенор подхваща тон с извивка.
Няма кой да чуе, да попита
има ли антракт за мен, почивка...
© Хари Спасов Все права защищены