В главата моя – малка сцена,
на нея сто поети рецитират.
С пердета плътно затъмнена,
едва-едва надеждите прозират.
В главата моя – камерен концерт,
без струни плачат две цигулки.
Насядали ги слушат, без куверт,
добрите мисли – неродени булки.
В главата ми гърми сюита,
тенор подхваща тон с извивка.
Няма кой да чуе, да попита
има ли антракт за мен, почивка...
© Хари Спасов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
