10 июл. 2017 г., 00:20

В грях

519 3 9

Булото живота носи...

Булото на грях и самота!

Надеждата тя вече стана просяк!?

А любовта превърна се в игра.

 

Усмивката... Тя истинската...

Усмивки другиму дарява.

Не хихон, подигравки, злъч...

Тя истински душата облекчава.

 

Ех свят, тъй тъжен и самотен...

Отписал вярата и любовта!?

Нашепва че трябва да се случи

единствената да... Самата тя.

 

А времето то спря вече да лекува!?

Отдавна спря да защитава нас...

Превърна тъжното във слава!?

И невинното във грях.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Надеждата тя вече стана просяк!?
    А любовта превърна се в игра.

    Поздравления, приятелю! Както написа Владислав..... Има много истина в твоите стихове! Хареса ми!
  • Благодаря Пепи ,хубава вечер мила!
  • Колко истини си казал, само! Силен финсл! Поздрави, Ачо!
  • Радвам се приятелю че сподели !Благодаря от сърце и до нови!Хубав ден Влади и успешна нова седмица!!!
  • Радвам се че споделихте приятели стиха ми!Стойчо☺ ,Васе мила☺,Марги права си но ние живеем в това време☺,Виолет усмихна ме ,усмивки и на теб☺☺☺!!!До нови и успешна седмица ви пожавам !!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...