9 февр. 2008 г., 09:29

В името на съзиданието 

  Поэзия » Философская
657 0 17
В свят на мисли, радостни пориви и печали,
като речни камъни животът ни изглади...

А исках да прегръщам разтапящи картини,
под лъчите на слънце, с младост открити,
без страх още веднъж, с някогашни чувства,
със себе си в двубой, с време и изкуство...

А исках със надежда, в стара си обител,
без илюзия за благост човешка, да заседна
и на Апостола под погледа му зорък,
с вяра без съмнение и порива възторжен...

А исках още веднъж да усетя магията,
но само спомени лустросани намигат ми,
с урок голям по орбитите гравитират
и врязват се невидимо непредвидими...

В свят от властни сенки, но безсмъртни и сиротни,
като лунни камъни, изхабени, самотни...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!
  • В свят от властни сенки, но безсмъртни и сиротни,
    като лунни камъни, изхабени, самотни...
    !!!
    Страхотен стих, Миме!
  • Прекрасно е!!!
    Много ми хареса!!!
    Браво!!!
  • "...В свят от властни сенки, но безсмъртни и сиротни,
    като лунни камъни, изхабени, самотни..."

    Всички сме такива на тази земя, или поне такъв ще е краят ни! Но нека живеем така докато се загладят ръбовете на камъните които сме, но докато се заглаждат, поне ще сме вкусили от онова чудо, наречено живот... АПЛАУЗИ!!!
  • Мъдър стих и силен финал.
    Поздрави!
  • Много е хубаво!!!
  • "А исках още веднъж да усетя магията,
    но само спомени лустросани намигат ми,
    с урок голям по орбитите гравитират
    и врязват се невидимо непредвидими..."

    Усетих магията на стиха!Нежност и тъга -вълшебство!
  • В свят от властни сенки, но безсмъртни и сиротни,
    като лунни камъни, изхабени, самотни...

    Май е това...
  • Много ми хареса!Поздрави,Мариолче!
  • Времето е в нас!
    Не го оставяй в миналото!
    Прегръщам те!
  • Изхабени, самотни... това сме всички ние, стихът ти е силен и красив
  • Прекрасно е!Много ми хареса!поздрав!
  • ето как може за сериозните неща да се пише сериозно...хареса ми
  • Поздравления Мариолче!
  • ...като лунни камъни, изхабени , самотни...
    Ех, Мариолче, дълбаеш дълбоко в душата...
    с обич. Прекрасен стих.
  • животът изглажда камъните...винаги!!!
    рано или късно!
    прегръщам те Мариола!!!
  • Прекрасна си!Финала е страхотен!Много ми хареса!Поздравления!
Предложения
: ??:??