В свят на мисли, радостни пориви и печали,
като речни камъни животът ни изглади...
А исках да прегръщам разтапящи картини,
под лъчите на слънце, с младост открити,
без страх още веднъж, с някогашни чувства,
със себе си в двубой, с време и изкуство...
А исках със надежда, в стара си обител,
без илюзия за благост човешка, да заседна
и на Апостола под погледа му зорък,
с вяра без съмнение и порива възторжен...
А исках още веднъж да усетя магията,
но само спомени лустросани намигат ми, ...