В името на съзиданието
В свят на мисли, радостни пориви и печали,
като речни камъни животът ни изглади...
А исках да прегръщам разтапящи картини,
под лъчите на слънце, с младост открити,
без страх още веднъж, с някогашни чувства,
със себе си в двубой, с време и изкуство...
А исках със надежда, в стара си обител,
без илюзия за благост човешка, да заседна
и на Апостола под погледа му зорък,
с вяра без съмнение и порива възторжен...
А исках още веднъж да усетя магията,
но само спомени лустросани намигат ми,
с урок голям по орбитите гравитират
и врязват се невидимо непредвидими...
В свят от властни сенки, но безсмъртни и сиротни,
като лунни камъни, изхабени, самотни...
като речни камъни животът ни изглади...
А исках да прегръщам разтапящи картини,
под лъчите на слънце, с младост открити,
без страх още веднъж, с някогашни чувства,
със себе си в двубой, с време и изкуство...
А исках със надежда, в стара си обител,
без илюзия за благост човешка, да заседна
и на Апостола под погледа му зорък,
с вяра без съмнение и порива възторжен...
А исках още веднъж да усетя магията,
но само спомени лустросани намигат ми,
с урок голям по орбитите гравитират
и врязват се невидимо непредвидими...
В свят от властни сенки, но безсмъртни и сиротни,
като лунни камъни, изхабени, самотни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
