28 нояб. 2017 г., 09:10

В ириса те нося 

  Поэзия » Другая
725 7 22

В ириса те нося

 

Люлея те на клепките си, на ръба…

трепкам, трепкам – да не се отрониш,

да не те удавя във сълза, да те задържа,

ако завее, загърми – да се подслòниш!

 

По-голяма съм от теб – от двадесет лета,

а бях тъй мъничка, когато в миг замина…

оттогаз  те пазя, Мамо, от сякаква беда –

познах ги – с ни една не се разминах.

 

Измислям си беди за теб. И дъх не ми остава –

в огън влизам, свестявам те – за теб умирам!

(Бог реши, и те отне, разбрах – не позволява,

да пазиш своето дете) Живея Tе! Не спирам!

 

Много ли те, майчице, боля, когато ме разлюбваха;

кога кат чумава пищях от тежка болест, нелечима;

или праговете горни кога безмилостно ме удряха –

наведа се, мамо, а то – в нозете още толкоз има!

 

Когато под езика скривах, та на братчета да дам  –

Не – гладна не заспивах, за обич гладувах – и йощ!

Сърце студено ме погали, но се свивах, хем знаеш –

за милувката, сиракът харчи и последен грош!

 

И виното, което место тебе пих, беше ли ти тежко –

че сираците Розе не пият – поръчват гъсто Каберне,

тогаз в Душа им, вълци сто като завият – !грешно,

майко, ала Бога съдят, а сърцето восък от Луна гребе –

 

сите свещите по света не стигат, да огреят Небесата –

очите детски, тъй се взират – майчин лик да зърнат!

Гръм да падне – тамо тичат: „Бога сигур, мама вракя!”

Капки ледени потичат – заедно с сирак да мръзнат…

 

Затуй във ириса те нося – да си те милувам,

теб да давам – ласка нивга да не прося…

Tрепкам, трепкам, но не те загубвам –

кой да знае, че в окото, Мама нося!

 

Рене

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, мила Нине!
  • Толкова тъжна и трогателна изповед ....Разчувства ме, Рени!
  • думичка "Голяма"
    друга като нея
    да ни грее няма

    Гавраиле, благодаря!
  • Спомени докосваш
    клепката долавя
    думите изречени
    със толкоз обич
    ирисът потаен
    мълком срича
    думичката свидна "мама".
  • Силве, Руми!!!
  • С никакви думи няма да мога да опиша това, което почувствах, мила ми Рени! Прегръщам те силно!
  • Каквото и да кажа няма да стигне за всичко това, което си почувствала, за да напишеш това стихотворение. Благословена си!
  • Много, много ме трогна, Ели! Благодаря!
  • Болка и обич в едно! Откровение, поднесено по уникален начин!
    И заглавието е атрактивно. Достойно посвещение!
    Препрочитам, Рени!
  • Здравей, Велине! Благодаря ти!
  • Трогва този стих, Рени! Поздрави!
  • Съни, много трогателен коментар - Благодаря ти!
  • Толкова е вълнуващо!
    А само как боли... Остави много дълбока
    диря в мен тази твоя горестна, разкъсваща сърцето изповед, Рени!!!
  • Валя, щастлива съм, че те е докоснало дълбоко!
    Ачо, толкова силна емоция си вложил в коментара си!
    Влад, от теб това значи много за мен!
    Еси,благодаря, че ме навести и хареса!
    Мариана, добре дошла на страничката ми!
    Любе - толкова любящ стих!
    Албенче! Благодаря, мила - да ме оприличиш с най-свидния човек за теб, ме трогна дълбоко! Прегръщам те и аз!
    Хари, Пепи, благодаря, че поставихте в "любими"!
  • Рени, трудно го прочетох... През сълзи... Искам да те прегърна силно... силно! Познавам само един човек, на когото мога да те оприлича - майка ми!... Бъди благословена!
  • Толкоз мъка как си преживяла?
    И сърцето как ли се не пръсна?
    С живите, но със душа "умряла" -
    цял живот разпъната на кръста?
    Болката във себе си стаила,
    детството - жестоко поругано,
    Господ взел, но и ти вдъхнал сила
    да надмогнеш всичко преживяно!
    Как - не знам, но някак си се случи,
    просто се намерихме случайно -
    ти река, а аз планински ручей -
    в търсене на тайнството омайно:
    чувството, че някому си нужен
    и че някой, някъде те чака,
    и в добро, и в зло, по пътя труден
    любовта му ще разпръсква мрака!

    Чудесно посвещение за най-скъпия човек - Майката. Прегръщам те Рени! В любими!
  • Много силно! Браво, Рени!
  • Силно стискащо сърцето и гърлото стихо!Съпреживях го !
  • Много ме разчувства, Рени! Много!
  • Марго, така е, мила - всеки Я носи в себе си! Благодаря ти!
    Младене, благодаря за този коментар относно стила ми и не само!
    Марианче, хареса ми това "Като отпечатък". Благодаря и хубав да е деня ти!
  • Силна изповед, поднесена в твоя специфичен стил, Рени. Остро и без заобикалки. Поздравление!
  • Кой ли да знае? Ти, аз, целият свят! Браво, Рени!
Предложения
: ??:??