В ириса те нося
В ириса те нося
Люлея те на клепките си, на ръба…
трепкам, трепкам – да не се отрониш,
да не те удавя във сълза, да те задържа,
ако завее, загърми – да се подслòниш!
По-голяма съм от теб – от двадесет лета,
а бях тъй мъничка, когато в миг замина…
оттогаз те пазя, Мамо, от сякаква беда –
познах ги – с ни една не се разминах.
Измислям си беди за теб. И дъх не ми остава –
в огън влизам, свестявам те – за теб умирам!
(Бог реши, и те отне, разбрах – не позволява,
да пазиш своето дете) Живея Tе! Не спирам!
Много ли те, майчице, боля, когато ме разлюбваха;
кога кат чумава пищях от тежка болест, нелечима;
или праговете горни кога безмилостно ме удряха –
наведа се, мамо, а то – в нозете още толкоз има!
Когато под езика скривах, та на братчета да дам –
Не – гладна не заспивах, за обич гладувах – и йощ!
Сърце студено ме погали, но се свивах, хем знаеш –
за милувката, сиракът харчи и последен грош!
И виното, което место тебе пих, беше ли ти тежко –
че сираците Розе не пият – поръчват гъсто Каберне,
тогаз в Душа им, вълци сто като завият – !грешно,
майко, ала Бога съдят, а сърцето восък от Луна гребе –
сите свещите по света не стигат, да огреят Небесата –
очите детски, тъй се взират – майчин лик да зърнат!
Гръм да падне – тамо тичат: „Бога сигур, мама вракя!”
Капки ледени потичат – заедно с сирак да мръзнат…
Затуй във ириса те нося – да си те милувам,
теб да давам – ласка нивга да не прося…
Tрепкам, трепкам, но не те загубвам –
кой да знае, че в окото, Мама нося!
Рене
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, мила Нине!
-
Толкова тъжна и трогателна изповед ....Разчувства ме, Рени!
-
думичка "Голяма"
друга като нея
да ни грее няма
Гавраиле, благодаря! -
Спомени докосваш
клепката долавя
думите изречени
със толкоз обич
ирисът потаен
мълком срича
думичката свидна "мама". -
Силве, Руми!!!
-
С никакви думи няма да мога да опиша това, което почувствах, мила ми Рени! Прегръщам те силно!
-
Каквото и да кажа няма да стигне за всичко това, което си почувствала, за да напишеш това стихотворение. Благословена си!
-
Много, много ме трогна, Ели! Благодаря!
-
Болка и обич в едно! Откровение, поднесено по уникален начин!
И заглавието е атрактивно. Достойно посвещение!
Препрочитам, Рени! -
Здравей, Велине! Благодаря ти!
-
Трогва този стих, Рени! Поздрави!
-
Съни, много трогателен коментар - Благодаря ти!
-
Толкова е вълнуващо!
А само как боли... Остави много дълбока
диря в мен тази твоя горестна, разкъсваща сърцето изповед, Рени!!! -
Валя, щастлива съм, че те е докоснало дълбоко!
Ачо, толкова силна емоция си вложил в коментара си!
Влад, от теб това значи много за мен!
Еси,благодаря, че ме навести и хареса!
Мариана, добре дошла на страничката ми!
Любе - толкова любящ стих!
Албенче! Благодаря, мила - да ме оприличиш с най-свидния човек за теб, ме трогна дълбоко! Прегръщам те и аз!
Хари, Пепи, благодаря, че поставихте в "любими"! -
Рени, трудно го прочетох... През сълзи... Искам да те прегърна силно... силно! Познавам само един човек, на когото мога да те оприлича - майка ми!... Бъди благословена!
-
Толкоз мъка как си преживяла?
И сърцето как ли се не пръсна?
С живите, но със душа "умряла" -
цял живот разпъната на кръста?
Болката във себе си стаила,
детството - жестоко поругано,
Господ взел, но и ти вдъхнал сила
да надмогнеш всичко преживяно!
Как - не знам, но някак си се случи,
просто се намерихме случайно -
ти река, а аз планински ручей -
в търсене на тайнството омайно:
чувството, че някому си нужен
и че някой, някъде те чака,
и в добро, и в зло, по пътя труден
любовта му ще разпръсква мрака!
Чудесно посвещение за най-скъпия човек - Майката. Прегръщам те Рени! В любими! -
Много силно! Браво, Рени!
-
Пареща изповед на една дъщеря - лирическата, която люби с жарта на сърцето си и със сълзите по клепките! Много силно стихотворение, което безапелационно поставям в мои любими. Поздрави, Рени!
"сите свещите по света не стигат, да огреят Небесата –
очите детски, тъй се взират – майчин лик да зърнат!
Гръм да падне – тамо тичат: „Бога сигур, мама вракя!”
Капки ледени потичат – заедно с сирак да мръзнат…" -
Силно стискащо сърцето и гърлото стихо!Съпреживях го !
-
Много ме разчувства, Рени! Много!
-
Марго, така е, мила - всеки Я носи в себе си! Благодаря ти!
Младене, благодаря за този коментар относно стила ми и не само!
Марианче, хареса ми това "Като отпечатък". Благодаря и хубав да е деня ти! -
Силна изповед, поднесена в твоя специфичен стил, Рени. Остро и без заобикалки. Поздравление!
-
Кой ли да знае? Ти, аз, целият свят! Браво, Рени!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
