Когато правехме от времето разкоши,
забравяхме, че гледа ни света.
Прииждаха в очите ни поройни нощи
и гаснеше засрамена цялата земя.
В каква безкрайност къпехме се с тебе,
че никога не идваше деня?
Той ставаше ненужен, непотребен
в царството на тая тишина.
Когато правехме с времето разкоши,
захласнато то спираше пред нас,
не смееше дори да ни докосне
и чакаше зелена светлина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация