В каква безкрайност къпахме се с тебе
Когато правехме от времето разкоши,
забравяхме, че гледа ни света.
Прииждаха в очите ни поройни нощи
и гаснеше засрамена цялата земя.
В каква безкрайност къпехме се с тебе,
че никога не идваше деня?
Той ставаше ненужен, непотребен
в царството на тая тишина.
Когато правехме с времето разкоши,
захласнато то спираше пред нас,
не смееше дори да ни докосне
и чакаше зелена светлина.
А ние, в ръцете с инструменти,
творяхме и творяхме неуморни.
И светеха в очите ни конфетите
на цялата ни млада непокорност.
Изпълваше вселената сърцето си
с тая светлина, и пощуряваше
от щастието, дето от ръцете ни
се раждаше при всяко зазоряване.
Алманах "Нова българска литература"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариела Пидева Todos los derechos reservados
!!!
