В каква безкрайност къпахме се с тебе
Когато правехме от времето разкоши,
забравяхме, че гледа ни света.
Прииждаха в очите ни поройни нощи
и гаснеше засрамена цялата земя.
В каква безкрайност къпехме се с тебе,
че никога не идваше деня?
Той ставаше ненужен, непотребен
в царството на тая тишина.
Когато правехме с времето разкоши,
захласнато то спираше пред нас,
не смееше дори да ни докосне
и чакаше зелена светлина.
А ние, в ръцете с инструменти,
творяхме и творяхме неуморни.
И светеха в очите ни конфетите
на цялата ни млада непокорност.
Изпълваше вселената сърцето си
с тая светлина, и пощуряваше
от щастието, дето от ръцете ни
се раждаше при всяко зазоряване.
Алманах "Нова българска литература"
© Мариела Пидева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!! -
Хубаво е, хареса ми! Топли поздрави от мен и -
-
И аз мисля, че това стихотворение е интересно (макар че много малко си падам по словотворчество, вкл. с използване на думи, имащи само единствено число в множествено).
-
Воистина воскресе! Дай боже здраве и любов!
-
Христос Воскресе, Мими, отново "настръхна" сетивата ми!!! Здраве, Мир и Благополучие !!! Усещам, че ОБИЧТА я има !!!
-
Хубаво стихотворение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
