mariele (Мариела Пидева)
24 84
1.05.2013 г., 22:18 ч.

В каква безкрайност къпахме се с тебе 

  Поезия » Любовна
761 0 6

 

 

Когато правехме от времето разкоши,

забравяхме, че гледа ни света.

Прииждаха в очите ни поройни нощи

и гаснеше засрамена цялата земя.

В каква безкрайност къпехме се с тебе,

че никога не идваше деня?

Той ставаше ненужен, непотребен

в царството на тая тишина.

Когато правехме с времето разкоши,

захласнато то спираше пред нас,

не смееше дори да ни докосне

и чакаше зелена светлина.

А ние, в ръцете с инструменти,

творяхме и творяхме неуморни.

И светеха в очите ни конфетите

на цялата ни млада непокорност.

Изпълваше вселената сърцето си

с тая светлина, и пощуряваше

от щастието, дето от ръцете ни

се раждаше при всяко зазоряване. 

 

Алманах "Нова българска литература"

© Мариела Пидева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Хубаво е, хареса ми! Топли поздрави от мен и -
  • И аз мисля, че това стихотворение е интересно (макар че много малко си падам по словотворчество, вкл. с използване на думи, имащи само единствено число в множествено).
  • Воистина воскресе! Дай боже здраве и любов!
  • Христос Воскресе, Мими, отново "настръхна" сетивата ми!!! Здраве, Мир и Благополучие !!! Усещам, че ОБИЧТА я има !!!
  • Хубаво стихотворение!
Предложения
: ??:??