30 мар. 2008 г., 20:39

В капан 

  Поэзия
998 0 18
 

 

Капанът на порочността те хвана,

защипа сетивата ти без звук

и някъде в далечното остана

присвитият в увереност юмрук.

 

Душата ти застина като камък,

захвърлен и самотен в пропастта,

а погледът ти вече не е пламък,

разпалващ красотата и страстта.

 

На дявола ръката си подаде,

сърцето хвърли в мрачния затвор

и цялото си бъдеще отдаде

във служба на жестокия отбор.

 

В отровата на времето се къпеш

и давиш се във мътните води,

а силите не стигат да се върнеш

към миналите мигове и дни.

© Наташа Басарова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??