Mar 30, 2008, 8:39 PM
В капан
Капанът на порочността те хвана,
защипа сетивата ти без звук
и някъде в далечното остана
присвитият в увереност юмрук.
Душата ти застина като камък,
захвърлен и самотен в пропастта,
а погледът ти вече не е пламък,
разпалващ красотата и страстта.
На дявола ръката си подаде,
сърцето хвърли в мрачния затвор
и цялото си бъдеще отдаде
във служба на жестокия отбор.
В отровата на времето се къпеш
и давиш се във мътните води,
а силите не стигат да се върнеш
към миналите мигове и дни.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чист стих, Силна позиция, - хареса ми!
-
Аплодисменти!
-
Винаги има връщане...Поздравления за мъдрия стих!!!
-
Докосващо, житейско, с дълбок философски смисъл. Поздрав!
-
много тъжен и истински стих!!!
прегръщам те от сърце!!! -
Вълнуващ стих, силен и тъжен!
Много ми хареса Нати!
-
Интересно е посланието в стиха ти. Пътища много, този е един от мрачните, но всеки избира сам.
-
При теб както и при мен тъгата ражда поезията.Пиша само тогава, когато нещо ме развълнува дълбоко,нещо преживея и болката остави своята диря.При теб виждам същото, затова стиховете ти са прекрасни.Много, много поздрави от мен.
-
Много силен стих
-
понякога си заслужава да сключиш сделка с дявола....
-
Болка и тъга има в това посвещение!Поздрав, Нати!
-
И на мен ми се ще по-рядко да подаваме на дявола ръката си...
Много е хубаво!
поздрав! -
Страхотен стих! Браво!
-
Докосващо, замислящо, поздравления!!!
Погрешен избор...за съжаление... -
Поздравления за стиха Нати!!!
-
Много тъга...вали и болка...
но се е родил много вълнуващ, много истински стих...
разплака ме...с много обич, мила Наташа. -
Прелестен стих!Хареса ми много!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и давиш се във мътните води,
а силите не стигат да се върнеш
към миналите мигове и дни."
Много,много силно!!!