В капан
Капанът на порочността те хвана,
защипа сетивата ти без звук
и някъде в далечното остана
присвитият в увереност юмрук.
Душата ти застина като камък,
захвърлен и самотен в пропастта,
а погледът ти вече не е пламък,
разпалващ красотата и страстта.
На дявола ръката си подаде,
сърцето хвърли в мрачния затвор
и цялото си бъдеще отдаде
във служба на жестокия отбор.
В отровата на времето се къпеш
и давиш се във мътните води,
а силите не стигат да се върнеш
към миналите мигове и дни.
© Наташа Басарова All rights reserved.
