Mar 30, 2008, 8:39 PM

В капан 

  Poetry
988 0 18
 

 

Капанът на порочността те хвана,

защипа сетивата ти без звук

и някъде в далечното остана

присвитият в увереност юмрук.

 

Душата ти застина като камък,

захвърлен и самотен в пропастта,

а погледът ти вече не е пламък,

разпалващ красотата и страстта.

 

На дявола ръката си подаде,

сърцето хвърли в мрачния затвор

и цялото си бъдеще отдаде

във служба на жестокия отбор.

 

В отровата на времето се къпеш

и давиш се във мътните води,

а силите не стигат да се върнеш

към миналите мигове и дни.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??