19 окт. 2015 г., 18:08  

В коловоза на дъжда 

  Поэзия
518 0 7
Нощта е тънка струна,
след последния акорд се къса.
Дори не беше пълнолунна,
не носеше и своята си дръзкост.
Дойде след залеза, мълчейки.
Незабележимо се уви
навън, около дървото старо.
Небрежно гледайки, почти
зави звездите с одеало.
И тъмното и стана страшно,
а сенките и разкривени.
Дъждът единствен и безстрашен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Все права защищены

Предложения
: ??:??