Oct 19, 2015, 6:08 PM  

В коловоза на дъжда 

  Poetry
538 0 7
Нощта е тънка струна,
след последния акорд се къса.
Дори не беше пълнолунна,
не носеше и своята си дръзкост.
Дойде след залеза, мълчейки.
Незабележимо се уви
навън, около дървото старо.
Небрежно гледайки, почти
зави звездите с одеало.
И тъмното и стана страшно,
а сенките и разкривени.
Дъждът единствен и безстрашен, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Random works
: ??:??