27 дек. 2007 г., 08:49

В леглото

1.5K 0 5
В измръзнало от студ легло намирам те.
Безмълвно казвам ти: "Здравей..."
Когато влизаш надълбоко в мен,
разказвам ти за сивия си ден.
Прошепваш ти: "Сега се смей..."
А аз със ноктите раздирам те.

В утробата ми топло се разливаш,
А аз, притихнала, мечтая
за нощите, когато ме разкъсваш.
Ти капки плът във мен разпръскваш,
а аз загивам и ридая,
когато празна съм и си отиваш.

Цигара паля и посягам
към малкия, проклет часовник,
за да заспя и да не те познавам…
Краката в тъмното разтварям
и името ти търся във съновник,
в студеното легло, когато лягам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Амбър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...