Съзерцавам те, в морето те виждам

в залеза и в изгрева, все те виждам.

В погледа ти, либе мое, се извисявам,

и в обетована земя се приземявам.

Земята и небето в пазвата си ни пазят,

Слънцето и Луната са наши свидетели

към лъчите и звездите обет отправяме,

и с любов събаряме всички граници.

И не искам, не искам да идва сутринта,

ако тя реши един от друг да ни отдели.

И всеки наш миг, така копнея да го спра,

всеки, всеки миг да запоя в гнездото ни.

И все още е наша нощта, дълга е нощта,

а дори още по-дълги са часовете, в които

те чакам да дойдеш в прегръдките ми-

остани, да си далеч от мен, ме убива.

Любов моя, остани, и ме целувай бавно,

остани дълго, дълго, дълго ме целувай.

Целувай ме още, и жаждата ми утоли,

люби ме, люби ме, в копнеж ме залей.

Любов, моя, остани и ме прегърни

и в магията на любовта ме опияни.

Любов, остани и в себе си ме прибери,

от копнеж боледувам, ако не си до мен.

Докато не чуя стъпките ти, пленница съм,

и не потъна волна като птица в обятията ти.

Докато не усетя ръцете ти върху лицето ми,

и сърцето ми с твоето не забие в едно.

Пристрастена съм към вкуса на устните ти,

към това дихание, което двама споделяме.

Към очите и ръцете ти, към смеха и гласа ти,

към начина по който в едно виждаме света.

Да те обичам така, мое либе е болест

от която никога не ще се излекувам.

Да те обичаш така, е като да се родя

желанието ми за живот, мой живот.

И всяка планина заедно ще прекосим,

и всеки океан аз и ти ще преплуваме.

И смъртта дори не ще ни нивга раздели

в друго време и свят пак ще се обичаме.

Вдъхновено от: https://otkrovenia.com/bg/kartini/magiyata-na-lyubovta-9