В магията на любовта опияни ме
Съзерцавам те, в морето те виждам
в залеза и в изгрева, все те виждам.
В погледа ти, либе мое, се извисявам,
и в обетована земя се приземявам.
Земята и небето в пазвата си ни пазят,
Слънцето и Луната са наши свидетели
към лъчите и звездите обет отправяме,
и с любов събаряме всички граници.
И не искам, не искам да идва сутринта,
ако тя реши един от друг да ни отдели.
И всеки наш миг, така копнея да го спра,
всеки, всеки миг да запоя в гнездото ни.
И все още е наша нощта, дълга е нощта,
а дори още по-дълги са часовете, в които
те чакам да дойдеш в прегръдките ми-
остани, да си далеч от мен, ме убива.
Любов моя, остани, и ме целувай бавно,
остани дълго, дълго, дълго ме целувай.
Целувай ме още, и жаждата ми утоли,
люби ме, люби ме, в копнеж ме залей.
Любов, моя, остани и ме прегърни
и в магията на любовта ме опияни.
Любов, остани и в себе си ме прибери,
от копнеж боледувам, ако не си до мен.
Докато не чуя стъпките ти, пленница съм,
и не потъна волна като птица в обятията ти.
Докато не усетя ръцете ти върху лицето ми,
и сърцето ми с твоето не забие в едно.
Пристрастена съм към вкуса на устните ти,
към това дихание, което двама споделяме.
Към очите и ръцете ти, към смеха и гласа ти,
към начина по който в едно виждаме света.
Да те обичам така, мое либе е болест
от която никога не ще се излекувам.
Да те обичаш така, е като да се родя
желанието ми за живот, мой живот.
И всяка планина заедно ще прекосим,
и всеки океан аз и ти ще преплуваме.
И смъртта дори не ще ни нивга раздели
в друго време и свят пак ще се обичаме.
Вдъхновено от: https://otkrovenia.com/bg/kartini/magiyata-na-lyubovta-9
© Лили Вълчева All rights reserved.
