В минути на раздяла
Да можеше времето да спира.
Миговете да се повтарят
Във вярност щяха да догарят
несподелените наслади.
В тишината бяла да витаят думи
нежни на властта,която в кристали чисти
превърнала е радостта.
Да се преплита в сплетня неясният ти поглед.
Да те затопля нежността или потайност
да се люшка в минута на раздяла.
Каква жестокост.
Колко жар угасва не огряла пролетта
на една надежда и мечта.
Да поемеш дъх и безмълвно да нашепваш,
че бягал си във времето.
Да се спреш за отдих на брега с приведена глава.
И само топли устни вечно да разплитат лудостта
на времето в минута на раздяла.
© Йонка Янкова Все права защищены