В минути на раздяла

Да можеше времето да спира.

Миговете да се повтарят

Във вярност щяха да догарят

несподелените наслади.

В тишината бяла да витаят думи

нежни на властта,която в кристали чисти

превърнала е радостта.

Да се преплита в сплетня неясният ти поглед.

Да те затопля нежността или потайност

да се люшка в минута на раздяла.

Каква жестокост.

Колко жар  угасва не  огряла пролетта

на една надежда и мечта.

Да поемеш дъх и безмълвно да нашепваш,

че бягал си във времето.

Да се спреш за отдих на брега с приведена глава.

И само топли устни вечно да разплитат лудостта

на времето в минута на раздяла.