yotovava (Валентина Йотова)
2630 22199
19 февр. 2024 г., 06:48

В моя свят няма Никога 

  Поэзия » Любовная
568 5 13

В МОЯ СВЯТ НЯМА НИКОГА

 

На греховния облак, раздиплил дъждовни завеси,

ще изпия сълзите, защото е плакал за тебе.

И когато последният ангел над мен се надвеси,

ще повдигна очи от предела на тъмния хребет.

 

Как красиво вали, сякаш Бог е преплакнал Всемира –

упоително, тихо, пленително, щедро, безмълвно.

И надеждата, кътана в моите вени, пулсира,

и усещам как утре внезапно при мен ще се върнеш.

 

И ще плисне дъга, из градинките радост ще плъзне

от лалетата шарени, в парка поспрели на гости,

ще ги милне с поредната порция свежест и въздух

лудостта, сред която цяла зима бил си залостен.

 

Ще се сбъднат тогава поличбите, скритом мълвени,

любовта се възражда и животът все пак тържествува –

като право изконно в невзрачната моя вселена.

Затова не посмях да те пусна и да се сбогувам.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??