В моя свят няма Никога
В МОЯ СВЯТ НЯМА НИКОГА
На греховния облак, раздиплил дъждовни завеси,
ще изпия сълзите, защото е плакал за тебе.
И когато последният ангел над мен се надвеси,
ще повдигна очи от предела на тъмния хребет.
Как красиво вали, сякаш Бог е преплакнал Всемира –
упоително, тихо, пленително, щедро, безмълвно.
И надеждата, кътана в моите вени, пулсира,
и усещам как утре внезапно при мен ще се върнеш.
И ще плисне дъга, из градинките радост ще плъзне
от лалетата шарени, в парка поспрели на гости,
ще ги милне с поредната порция свежест и въздух
лудостта, сред която цяла зима бил си залостен.
Ще се сбъднат тогава поличбите, скритом мълвени,
любовта се възражда и животът все пак тържествува –
като право изконно в невзрачната моя вселена.
Затова не посмях да те пусна и да се сбогувам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
