19 мая 2014 г., 13:07

В моята лодка

1K 0 9

Ако в моята лодка си, Боже,

Ти ще стихнеш рева на вълните.

И гласът на света разтревожен

ще заглъхне в прибоя на дните.

 

И дори в разразената буря,

ураганно сломила сърцето,

вместо мен ще поемеш Ти руля

и ще смъмриш гнева на морето.

 

И попътно ще вдигнеш платната

на живота ми с нова надежда.

Аз ще тръгна към Теб по водата,

устремена към светло проглеждане.

 

Ето, слънцето пръска лъчите си,

осветляващи всичко до дъно.

Боже, колко са топли очите ти.

Не в морето, а в тях ще потъна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...