Ако в моята лодка си, Боже,
Ти ще стихнеш рева на вълните.
И гласът на света разтревожен
ще заглъхне в прибоя на дните.
И дори в разразената буря,
ураганно сломила сърцето,
вместо мен ще поемеш Ти руля
и ще смъмриш гнева на морето.
И попътно ще вдигнеш платната
на живота ми с нова надежда.
Аз ще тръгна към Теб по водата,
устремена към светло проглеждане.
Ето, слънцето пръска лъчите си,
осветляващи всичко до дъно.
Боже, колко са топли очите ти.
Не в морето, а в тях ще потъна.
© Ивелина Георгиева Все права защищены