19.05.2014 г., 13:07

В моята лодка

1K 0 9

Ако в моята лодка си, Боже,

Ти ще стихнеш рева на вълните.

И гласът на света разтревожен

ще заглъхне в прибоя на дните.

 

И дори в разразената буря,

ураганно сломила сърцето,

вместо мен ще поемеш Ти руля

и ще смъмриш гнева на морето.

 

И попътно ще вдигнеш платната

на живота ми с нова надежда.

Аз ще тръгна към Теб по водата,

устремена към светло проглеждане.

 

Ето, слънцето пръска лъчите си,

осветляващи всичко до дъно.

Боже, колко са топли очите ти.

Не в морето, а в тях ще потъна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....